Нобеловата награда за химия за 2015 г. бе присъдена на трима известни химици и молекулярни биолози, чиято работа помогна да се разбере как точно клетките „поправят“ своята ДНК – този процес се нарича рехабилитация. Победители станаха Томас Линдъл (Швеция), Пол Модрич (САЩ) и Азиз Санкар (САЩ)
Почти всички „грешки” в ДНК, както обясни Линдъл, са свързани с два процеса – проникването на кислородни молекули и нейните агресивни съединения в клетъчното ядро, както и с действието на водните молекули върху единични „букви“ от ДНК – веригите. Според него тази особеност на рака е изключително важна за разбиране, тъй като кислородът, така и водата играят ключова роля в живота на организма. Те не могат да бъдат отстранени от тялото, за да се предотврати появата им в него – като цяло е невъзможно да се борим с тях. По тази причина, според Линдъл, ракът не може да бъде победен по принцип – можете да създавате само лекарства, които по-ефективно и безопасно да унищожават туморите, както и да сведат до минимум други рискови фактори, твърди ученият.
Роля на реактивните кислородни видове за канцерогенезата
“Радиацията, голяма част от химичните канцерогени, стресът, травми, инфекции са свързани с увеличена продукция на реактивни кислородни видове и свободни радикали, които предизвикват оксидативни ДНК-увреждания, мутации, канцерогенни трансформации, формиране на ДНК-адукти. Ефектите на свободните радикали и реактивните кислородни видове, се считат за едни от основните причини на канцерогенезата. Оксидативният стрес представлява нарушен баланс между генерирането на свободни радикали в организма и антиоксидантната защитна система, включваща участието на специфични ензими, антиоксидантните витамини Е и С, редуциран глутатион и някои други ендогенни метаболити.“